Да, WASP отново на българска земя! Емоцията още ме влаее прекалено силно и мислите, чувствата, усещанията .. всичко бушува с пълна скорост и без никакви ограничения. Затварям очи и съм там! Отварям ги и все още съм там :о)
Невероятен концерт! Нямаше и как да е различен, имайки предвид групата! Чичко Блеки е все същия уникален глас, страхотно присъствие на сцената и прекрасен контакт с публиката!
Песните ... Отриващата On your knees, преляла се почти неусетно в The Real Me. Две песни от последния албум и последвалите ги Wild Child, I Don’t Need a Doctor, I Wanna Be Somebody и, разбира се, неотразимата The Idol, не оставиха възможност на публиката дори да си поеме глътка въздух. Аз поне не успях! И може би тук е момента да вметна “Васко, КАК можа да излезеш точно на Idol-a?!?!?” :P
Е, липсваха ми Breathe (която едва ли някога ще успея да чуя на живо), Trail Of Tears, Hold On To My Heart …но пък липсата им почти не се усещаше, имайки предвид какво ни поднесоха Блеки и компания :о) За сметка на липсите, получихме бис от Heaven’s Hung In Black и, както досега, за край ни бе поднесена Blind In Texas.
Невероятна вечер! Страхотен концерт! Уникална атмосфера! И едни нови хора, които те първа започвам да опознавам – много усмихнати, положителни и изпълващи те с усмивки!
Земята спря да се върти за близо два часа, в които всеки, посетил малката, но пръскаща се по шевовете от хора, зала - Христо Ботев, се потопи в магията, наречена WASP! Една мечта, сбъдната отново – какво повече да искам?!
П.п. Хей, не забравям да благоаря на Митко - за поздрава :о)
Невероятен концерт! Нямаше и как да е различен, имайки предвид групата! Чичко Блеки е все същия уникален глас, страхотно присъствие на сцената и прекрасен контакт с публиката!
Песните ... Отриващата On your knees, преляла се почти неусетно в The Real Me. Две песни от последния албум и последвалите ги Wild Child, I Don’t Need a Doctor, I Wanna Be Somebody и, разбира се, неотразимата The Idol, не оставиха възможност на публиката дори да си поеме глътка въздух. Аз поне не успях! И може би тук е момента да вметна “Васко, КАК можа да излезеш точно на Idol-a?!?!?” :P
Е, липсваха ми Breathe (която едва ли някога ще успея да чуя на живо), Trail Of Tears, Hold On To My Heart …но пък липсата им почти не се усещаше, имайки предвид какво ни поднесоха Блеки и компания :о) За сметка на липсите, получихме бис от Heaven’s Hung In Black и, както досега, за край ни бе поднесена Blind In Texas.
Невероятна вечер! Страхотен концерт! Уникална атмосфера! И едни нови хора, които те първа започвам да опознавам – много усмихнати, положителни и изпълващи те с усмивки!
Земята спря да се върти за близо два часа, в които всеки, посетил малката, но пръскаща се по шевовете от хора, зала - Христо Ботев, се потопи в магията, наречена WASP! Една мечта, сбъдната отново – какво повече да искам?!
П.п. Хей, не забравям да благоаря на Митко - за поздрава :о)
