Май не съм писала скоро. Какво да кажа – мина ми и последния преглед. Вече съм напълно здрава (то и не се спрях тия 6 месеца – яко тестване му направих на това сърце, хихик). И тъй, за незнаещите – преди половин година ми се наложи да мина през ЕГАСИ ужаса. И със сигурност има хора, които са минавали през много по-голям ужас от мен, изобщо не твърдя, че съм кой знае какъв герой. Но за мен и моя живот – това си е прелом. За да не живея на лекарства, ми се наложи да ми направят безкръвна сърдечна операция.
И сега е момента да споделя на всички за страхотните специалисти в Националната Кардиологичка Болница! Наистина страхотни! Специлани благодарности на д-р Динов за търпението и добре свършената работа :о)
Подробности няма да пиша. Само ще споделя за страха преди операцията и как за месец се опитах да направя всичко, което някога съм имала желание и съм можла сега да си позволя за този един месец. Пътувах много; виждах се с всички хора, които имах нужда да видя; казах всички, което имах нужда да кажа или покажа ... Изживях един невероятен месец ... невероятен като изключим страха от операцията. Самата операция ... малко усложнения, поради факта, че съм слабичка, но в крайна сметка успешна :о) След нея – един месец спокойствие и никакво сърдечно натоварване (най-депресираният месец в живота ми! След като си изкарал един месец на макс и следващия трябва да се кротнеш – ужасно!). И каква радост, когато ми позволиха да се запиша на салса – не мога да опиша. Салсата е нещо невероятно – емоция, чувство ... всичко, което съм аз самата :о)
Освен салсата – походи из планините и какво ли още не. И след стабилното тестване на сърцето през тези шест месеца – мина и последния контролен преглед и вече официално са ми позволени и танци и скокове с бънджи, и походи, и всякакви емоции, във всякакви количества и каквото още си поискам, а не ми е било позволено :о) Разбира се, отрицателните емоции ги отказвам още от сега :Р И както ми пожела Живко – нека животът ми стане непрекъснат низ от прекрасни емоции!
Сега чакам да стане 18сти Юли и да се отправя по на юг, да си топна крачетата в морето и да се усмихвам на Слънцето, препичаща се на някой плаж :Р И въпреки отрицателните емоции, които имах тази седмица – вярвам, че всичко се случва за добро и бъдещето се очертава да е изпълнено с усмивки и въмнуващи моменти :о)
